В средата на 2015 година законотворците приеха на първо четене т.нар. пенсионна реформа, касаеща увеличаване възрастта на пенсиониране, вдигане на осигуровката и падане на тавана за пенсия. Ако някой е решил, че това е добра новина, защото ще доведе до по-добър стандарт на старини, бърка…

Да разчитаме на държавната пенсия за нормално заместване на дохода, след като спрем да се трудим, е нереалистично. Заради влошаване на демографската картина, pay-as-you-go системите са обречени на постоянни дефицити и съответно в най-добрия случай – ако оцелеят - ще изплащат ниски пенсии. Кой би заложил на това заслужената му почивка, пътешествия и грижа за здравето да се крепят само на една надежда? На всичкото отгоре, в края на миналата година държавните ни мъже дори отвориха темата за прехвърляне към тази „черна дупка“ на личните ни партиди от частните пенсионни фондове (втория пенсионно-осигурителен стълб). Очевидно е, че трябва да вземем нещата в свои ръце за да живеем нормално старините си.

 

Тук стигаме до концепцията „заместващ доход“ (Gross Average Replacement Rate) – това са парите, които са ни необходими, за да живеем комфортно след пенсия, изразени като процент от последната ни работна заплата. Очевидно, колкото по-голям е този процент, толкова по-добре за нас.  Развитите държави се стремят към нива от поне 80% от доходите, които човек е получавал в активна трудоспособна възраст.  Нека видим статистиката за нашия регион: За Централна и Източна Европа хората при пенсиониране получават средно по 63% от размера на трудовото си възнаграждение. Най-високото ниво на заместване на дохода е в Унгария -  близо 82% от заплатата.  Изненада ли е за някой, че дори на фона на най-ниските заплати в Европа, България е на последно място по заместващ доход с текущи нива под 40%... Да припомним, че целта на пенсионната реформа, започнала в началото на новия век, бе да се достигне именно ниво на заместващ доход от около 80% - 40% от държавна пенсия (първи стълб), 20% от допълнителна частна пенсия (втори стълб) и още 20% от доброволна частна пенсия (трети стълб). Проблемът е, че и на трите места системата издиша - все повече хора се съмняват дали първият стълб въобще ще просъществува; вторият стълб не може да постигне целите си, заради неспазени ангажименти за покачване на осигурителните вноски към него и дори в последно време апетити за национализация; третият стълб зависи изцяло от волята на работодателите и служителите – тук сами се досещате за резултата… Ситуацията изглежда меко казано неприятна – ако в последната година от трудовия ни стаж получаваме чисто 2000 лв. заплата, ще очакваме справедливата ни пенсия да е около 1600 лв. (80% от последната заплата), а изхождайки от днешната реалност е твърде вероятно да се озовем само с половината от тази сума… Има ли как да поправим тази несправедливост, откъде да наваксаме разликата? В развитите икономики хората отдавна не разчитат на това държавата да им осигурява пенсия. Работодателите и самите служители всеки месец заделят част от заплатата към лична партида, обикновено спестовен план, при който натрупаните средства се инвестират на капиталовите пазари и „работят“ за старините им. Вече има редица достъпни инструменти за сформиране на инвестиционен портфейл, който в дългосрочен план да позволи изплащането на текущ доход под формата, например, на месечна пенсия. Един такъв удобен инструмент са взаимните фондове, чрез които парите биват инвестирани в акции на компании, облигации и други финансови инструменти по цял свят. Голямото предимство е, че така парите се управляват от специалисти и това ви спестява нуждата да разбирате от финансов анализ и борсова търговия.   Един пример:Ако влагаме всеки месец по 100 лв. във взаимен фонд(ове) за период от 30 год. при средна годишна доходност от 5% докато работим (и 3% след като спрем), след като се пенсионираме ще можем в продължение на 15 год. да получаваме всеки месец добавка в размер на 580 лв. При вноска от 150 лв., получаваме по 870 лв. на месец;  при 200 лв. – вземаме по 1160 лв. на месец след пенсиониране. Това добавено към евентуалната ни държавна и/или частна пенсия очевидно вече би ни осигурило много по-добър стандарт.   Колкото по-скоро осъзнаем сериозността на проблема и самите ние започнем да заделяме по подобен начин, толкова повече подобряваме шансовете си за добро жизнено равнище след 20, 30 години. Ако имате интерес към по-доброто управление на личните финанси, можете да се запишете за безплатен уебинар на Карол Капитал Мениджмънт