За никой не е тайна, че стандартът на живот в България е по-нисък от този в западните страни. Човек колкото и добре да живее, все някога остарява. Ето защо предвид ниския стандарт в Родината, не е лошо да се мисли от рано и за ниските пенсии, които държавата предлага като възнаграждение за труда ни през активния ни живот.

Пo данни на Европейската комисия от 2011 година, българите между 65 и 75 годишна възраст получават едва около 40% от това, което са изкарвали , докато са работили. Ако вземем предвид и това, че българската нация е една от най-застарелите (по данни на ЦРУ от 2014 година медианната възраст в страната е 42.6 години – данни, близки до ситуацията в развитите европейски страни), едва ли ще имаме повод да очакваме сериозно повишаване на хората в работна възраст, спрямо пенсионерите, през следващите 20-30 години. Вероятно и заради данни като горните все по-малко хора вярват в пенсионната система като цяло. Проучване на изследователския институт EBRI от 2011 година показва, че едва 13% от хората смятат, че ще имат комфортен живот след като спрат да работят, а 88% от хората смятат, че няма да могат да се справят с разходите за здраве, които растат с около 6.5% на година за последните 5 години в България (НОИ, 2010-2015). Ако тенденциите по-горе се запазят, ще трябва да си приготвим над 4,500 лева за момента, когато спрем да работим, само, за да сме спокойни за разходите около нашето здраве – сума, която в повечето случаи се оказва непоносима за българския пенсионер. Изследване на американската компания Мерил Линч от 2011 г. пък показва, че дори богатите американски граждани се плашат от момента на пенсиониране. Ето защо не е добра идея да оставяме всичко за последния момент, когато става въпрос за пенсиониране. Плановете за старостта се правят на младини, колкото и странно да звучи това днес. Как можем да подсигурим старините си? Макар всеки човек да има мечти, свързани със собствен бизнес или кариера, не бива да забравяме, че има и един много прост по-пасивен начин да подсигурим финансовото си бъдеще, който по никакъв начин не пречи на останалите ни стремежи – инвестирането на част от доходите ни днес. Инвестирайки тези спестявания по правилен начин, ние можем да намалим главоболията си, когато дойде време да се оттеглим от работното си място, както и да се чувстваме по-спокойни за времето, през което се опитваме активно да се развиваме професионално, защото ще имаме нещо зад гърба си. Колкото по-рано започнем да инвестираме, толкова по-добре за нас може да се отплати това начинание във времето. За да ви илюстрираме това, ето и един нагледен пример – Елена е на 25 години, а Константин - на 35. И двамата започват да инвестират по 250 лева всеки месец от своите спестявания до навършването на 65 години при средна доходност на година от 8% (доходност, близка до историческата такава на глобален балансиран портфейл от акции и облигации). Какво ще се случи при тях двамата обаче, когато дойде време да спрат да работят? Елена ще притежава над два пъти повече средства от Константин. Тя ще се пенсионира с натрупани около 873,000 лв. в сметката си, а той с едва около 373,000 лв., въпреки че е спестявал регулярно същите 250 лева. Тази голяма разлика в сумите се появява по една единствена причина, единият от двамата е следвал своята стратегия по-дълго във времето. Всъщност всеки човек би могъл да стане свидетел на такова стечение на обстоятелствата за своите спестявания, стига да е наясно със себе си от рано. Ако и вие търсите алтернативен начин да подсигурите старините си, прочетете повече за това каква възвръщаемост да очакваме от имотите и златото в дългосрочен план и коя е най-добрата инвестиция?