На финала на нашата трилогия, озаглавена „Трикове за оптимизиране на бюджета“, решихме да обърнем внимание на разликите между извънредна ситуация и непредвиден разход. За много хора, тези две понятия може да имат едно и също значение, но всъщност това не е така. И разбирането на разликата между тях е ключово за стабилния бюджет и като цяло за възможността да се справим с всяко финансово предизвикателство. След като вече знаем какво е фондът за извънредни ситуации (ако сте забравили, вижте „Трикове за оптимизиране на бюджета част #1 – Фонд за извънредни ситуации“), сега е време да си поговорим за непредвидени разходи.

Най-голямото объркване и смесване на двете понятия идва от факта, че областите, които се включват като извънредна ситуация и непредвиден разход често се припокриват. Нека разгледаме, например, здравословното ни състояние:

  • Ако си счупим крака, това ще бъде извънредна ситуация – не е нещо, което сме планирали и разходите със сигурност не са сума от бюджета, специално делегирана за счупен крак;
  • Ако се разболеем и трябва да си купим противогрипни лекарства, това е непредвиден разход. Това са разходи, които не е задължително да съвпадат с месечния бюджет, но често ни се налага да ги правим в различни моменти от месеца, годината или живота ни.

Основната прилика в двата случая е не само, че са в една и съща област (влошаване на здравето), но и са неща, които не сме очаквали да ни се случат точно сега. Тук идва и разликата – при първата ситуация ние не сме наясно колко пари ще са ни нужни за лечението (често сума, която месечният ни бюджет трудно ще понесе), защото това е случка, която изобщо не очакваме или предвиждаме. При втория случай, ние имаме представа каква сума ще ни трябва – имаме прогноза, върху която можем да предвидим приблизителната сума.

Непредвидените ситуации, макар и името им да предвижда, че не е ясно кога и как ще се случат, е хубаво да присъстват във вашия месечен бюджет. За да се справите по-лесно, когато дойде време за тях, ние ви предлагаме да следвате няколко основни стъпки:

  1. Вземете лист хартия и направете списък на нещата, които може да бъдат „непредвидени разходи“ (най-често това са суми, които се плащат 1 или 2 пъти в годината). Такива са, например:
    • Такса смет;
    • Гражданска отговорност и технически преглед на колата;
    • Учебни помагала и тетрадки в началото на учебната година и други.
  2. Опитайте се да ги оцените – тук не е важно да направите точна оценка, а да прецените нужната сума, която ще ви е необходима за всяко едно от тях. Ако не сте сигурни, завишете стойностите, за да се подсигурите.
  3. След като приключите със списъка го разделете на различни категории, например:
    • Колата
    • Къщата
    • Здравословни
    • За децата

Схванахте идеята. Смисъла на това упражнение е да имате мини „фондове“, които да пълните (и от които да теглите), които са достатъчно големи, за да покриват разходите за разнообразие от неща, от които се нуждаете „нерегулярно“.

  1. Съберете цялата сума и определете годишен бюджет за „непредвидени ситуации“ – ако, например, ви трябват 150 лева за такса смет, още 150 лева за колата и 200 лева за началото на учебната година на вашия малчуган, значи се нуждаете от общо 500 лева, за да се справите с „непредвидените разходи“ без сътресения в бюджета.

Сигурно вече се чудите: А добре, как да захранвам и двата фонда едновременно? Това определено е много лесна задача, ако решите да превърнете парите си в инвестиции, които да работят за вас. По този начин, когато събирате парите за „фонд за извънредни ситуации“ и ги превърнете в инвестиция, сумата, генерирана от него, може да покрие годишните „непредвидени разходи“ и така да имате възможността да се поглезите с нови обувки, по-готина кола или почивка на екзотичен остров.

А опциите как да инвестирате парите си са много. Вижте една от тях - Спестовен план от Карол.