Публикуваната днес (28.06.2017) статистика на европейската фондова асоциация EFAMA разкрива, че за първото 3-месечие България е с по-големи постъпления във взаимни фондове спрямо повечето страни от нашия регион. Прави впечатление, че с нетни продажби (на местни фондове) от EUR 22 млн за първото 3-месечие, България се нарежда пред редица други съседни страни като Гърция (+13 млн.), Турция (+18 млн.), Малта (-27 млн.), Кипър (без промяна), Унгария (-11 млн.), Словения (+20 млн.), Хърватска (-15 млн.). Всъщност подобна е била ситуацията и през предходните 3 тримесечия, когато у нас търсенето на взаимни фондове е било по-голямо от това в редица държави от Централна и Източна Европа. У нас най-голям е бил интересът към балансираните фондове (нетни постъпления от EUR - 17 млн.) и фондовете в акции (EUR 6 млн.) . За този период българските инвеститори са изкарали EUR 4 млрд. от най-нискорисковите фондове на паричен пазар и са вкарали EUR 3 млн. в облигационни фондове.
От Януари до Март 2017г. в Европа общо са закупени фондове за близо четвърт трилион евро (повече отколкото в Америка).
С активи от над половин милиард евро, България се нарежда единствено пред Кипър (EUR 251 млн). Активите на местните ни фондове набъбват с 5.4% от началото на 2017 година и с + 34% спрямо година назад. Румънците – с които обичаме да се сравняваме - вече управляват във фондове близо EUR 5 млрд., но почти без изменение за година назад. Над половината от активите им са в облигационни фондове, следвани от балансираните и в доста по-малка степен – фондове в акции. За сравнение при нас доминират балансираните (56% от всички), следвани от фондовете в акции (21%), облигационни (12%) и паричен пазар (8%). Статистиката показва, че в световен мащаб доминират фондовете в акции (40.7% от всички), следвани от облигационните (21.4%) и балансираните (17.8%).
Най-много пари в региона управляват поляците – вече над EUR 30 млрд. – като фондовете са разпределени почти по равно в различните категории риск. На следващо място по размер на индустрията е Унгария (EUR 14 млрд.), Турция (EUR 11.3 млрд.), Чехия (EUR 9 млрд.) и Словакия (EUR 6 млрд). Прави впечатление над 4-кратния скок за година на активите в Кипър (от EUR 59 на 251 млрд.) и осезаемия възход на Хърватска (+35% за година).
Активите на европейските взаимни фондове вече надхвърлят EUR 14 трилиона (ръст от 4.6% от началото на 2017 година и +14% за годишна назад), а общо в света за пръв път размера на фондовата индустрия надхвърля колосалните EUR 40 трилиона. Като брой фондове с нашите 111 в България сме пред Румъния (75), Словакия (86), Словения (105), Хърватска (92), Кипър (36). Европа предлага възможно най-разнообразен избор на взаимни фондове за клиентите спрямо всички останали континенти - над 54,000 взаимни фонда на фона на общо 111,954 в света. Българските спестовници и инвеститори вече могат да се възползват от предимствата на популярните по цял свят взаимни фондове чрез услуги като спестовните планове.
Ако тази статия ви е харесала, прочетете повече за спестовния план от Карол.
