Във времена на все по-ниски лихви по депозитите, които не могат ефективно да се справят с инфлацията, сме принудени да търсим варианти, които да ни осигурят по-добра доходност за инвестираните ни спестявания. Разпространен инструмент за борба с ефектите на инфлацията в западните страни са така наречените взаимни фондове.
Взаимният фонд е колективна инвестиционна схема, която обединява парите на много вложители. Със средствата купува и продава различни ценни книжа и печели от мащаба на тези инвестиции. Инвестирането може да е в акции, облигации или комбинация от тях. Парите във взаимните фондове са професионално управлявани и всеки инвеститор притежава пропорционален дял от портфейла съобразно вложената сума. Лихвите по депозитите карат хората да търсят някакви алтернативи. Ето защо през последните години определено се увеличава интересът към взаимните фондове. Погледнато в дългосрочна перспектива, инвестирането в акции връща най-добра реална доходност, измерена спрямо инфлацията, средно годишно между 8 и 10%. Този финансов инструмент е достъпен за хората, защото минималната инвестиция в различните фондове варира. При някои е просто цената на един дял, който може да е 1 евро, 50 евро, 1000 евро и т.н.
Има ли причина да се страхуваме?
В родното обществено пространство се е наложило мнението, че всеки опит за подобен тип финансова инициатива води до „схеми“, „финансови пирамиди“ и дебели измами, които целят да ограбят и без друго окрадения народ. Предвид събитията от 1997 година, това настроение е нормално и пасивността на българина е своенравна форма на предпазливост, но времената се променят. Новите тенденции във финансовия свят показват, че взаимните фондове са основен инвестиционен инструмент за побеждаване на инфлацията. Развенчан е митът, че вложенията в този тип фондове могат да бъдат на 100% изгубени. Инвестирането във взаимни фондове е вложение в портфейл от множество компании. В този смисъл дори в някоя от тези компании да има проблем, когато има диверсификация, тоест максимално разпределение на средствата и намаляване на риска от това какво ще се случи с една компания, то тогава няма как да загубим изцяло спестяванията си. Отделен е въпросът, че инвестициите се правят според различен рисков профил.
Големият капитал не е задължителен
Още една често срещана спекулация срещу взаимните фондове е, че те са предназначени за големи инвеститори, които имат сериозни капиталови възможности. Тук като контрааргумент застава така нареченият спестовен план. Той е начин хората да отделят между 10%-15% от месечния си доход и така да инвестират дори 100 лева месечно в план, който е структуриран от три различни фонда – нискорисков, балансиран и рисков. Според профила на човека и неговия хоризонт той избира в кой от фондовете какъв дял от средствата си да инвестира. Този подход на инвестиране всеки месец на малки средства дългосрочно много съществено намалява колебанията на портфейла. Представете си, че имате 10 000 лева и тогава ще бъде много важно в кой момент ще ги инвестирате, защото средата може да е променлива и да има риск от сериозен спад от цената на актива или фонда, който сте избрали. Ако внесете тези пари обаче на малки суми всеки месец, така дори пазарът на акции да пада, съществено ще намалите риска, защото всеки месец с една и съща сума ще купувате по-голям брой дялове на по-ниска цена и така вашата средна покупна цена няма да е както при една еднократна инвестиция. В един момент при спад на пазара ще може да излезете дори по-бързо на положителна доходност, отколкото някой, който е инвестирал еднократно повече средства.
Взаимните фондове са само една от опциите, които можете да изберете за справяне с инфлацията. Тяхната диверсификация предлага някаква защитеност на цялостното ви вложение, а колкото по-дългосрочни сте, толкова по-малък е шансът да сте на загуба, защото в перспектива добре мениджираните взаимни фондове побеждават инфлацията и се справят с пазарните движения във ваша полза.
Ако намирате тази статия за полезна, вижте повече информация за Спестовния план на Карол Капитал
