Колко лесно може да се заблуди всеки, който реши да пропусне някоя от важните стъпки във своя due diligence на инвестиционния процес, преди да предприеме дадена инвестиция? Логично е, когато търси възможности, всеки инвеститор да се стреми да инвестира на пазари, които са в силен позитивен тренд, имат голям потенциал за растеж и възможности за реализирането на бъдеща доходност. Но колко лесно е всеки един да се заблуди, преглеждайки за начало представянето на различните пазари за последните 2 години? Лидерът в една такава класация, който безспорно се набива на очи, е Венецуела – пазар, постигнал невероятен ръст за 2013 от 480.48% и от 302.8 % за 2012. Много от неопитните инвеститори биха реагирали светкавично без да се запитат дали една такава доходност е реалистична и на какво може да се дължи? И вероятно биха стигнали в търсенето си до това да се осведомят в какво е силна икономиката на тази страна.

Венецуела всъщност е една много богата на ресурси страна, която обаче е попаднала в хватката на тоталитарното управление от дълги години. Страната е на първо място в света по доказани залежи на нефт, като изпревари Саудитска Арабия в тази класация през 2010. Освен това е на второ място по залежи на природен газ сред страните в западното полукълбо, веднага след САЩ. Петролът генерира 1/3 от БВП на страната, около 80 % от износа и допринася за повече от половината от приходите в бюджета. Също така Венецуела има голям неизползван потенциал в земеделието, отрасъл, традиционно подценяван от социалистическото управление в резултат на неправилното балансиране на икономическите отрасли. Аграрният сектор допринася за едва 3 % от БВП. Следователно Венецуела би могла да бъде сравнително добро място за инвестиране. Но има няколко факта, които без съмнение трябва да се вземат под внимание преди да се предприеме подобно решение, въпреки че няма ETF, например, който дава възможност да инвестираме директно в тази икономика. Но все пак страната има доста осезаемо присъствие на дълговите капиталови пазари като редица фондове са инвестирали в държавните и ценни книжа. Факт е, че страната в момента се намира в тежка икономическа криза. Инфлацията е на рекордни нива, като към август 2014 възлиза на цели 63.5 %, далеч на средната стойност от 27%. Валутните резерви продължават да се топят с бързи темпове, достигайки критични нива през това лято, след като правителството продължава недалновидната си политика да поддържа изкуствено валутния курс на страната. Страната и преди е изживявала подобни кризи като е факт, че голяма част от тях са възниквали логично след силни сривове в цената на нефта. Такива са, например, периодите в началото на 80-те, в средата на 90-те и глобалната финансова криза от 2008. Аналогично и най-големите бумове в цената на петрола, като тези през 1974 и 2001 са водели до периоди на силен подем под влиянието на положителния ефект от петродоларите. Все пак икономиката на страната остава напълно подвластна на ценовите колебания на този ресурс, без да се предприема каквато и да е инициатива за нейното диверсифицирането години наред. Дори напротив, само след няколко демократични правителства през 60-те, страната поставя основите на своята неминуема гибел, национализирайки петролните компании през 1976. Логично няколко преврата докарват на власт в края на деветдесетте един от лидерите им - Уго Чавес, който започва изграждането на модерна социалистическа нация. Неговите антиимпериалистически речи, продължаващи часове наред, пленяват тънещото в бедност население, което няма друг изход освен да повери управлението на страната в ръцете на уверения си и енигматичен нов лидер. Чавес успява успешно да противопостави бедните хора срещу богатите, изграждайки един фалшив образ на социалистическо благоденствие на базата на парите от петрола, рисувайки грозния образ на капитализма и разрушавайки почти напълно останалата икономика. За да постигне целите си, той въвежда субсидиране на почти всички жизненоважни продукти, храни и цени на горивата ( 1 литър бензин А95 във Венецуела струва 5 цента за литър). След като години наред той се опитваше да контролира безуспешно цените на основни стоки и продукти, първата индикация за провал бе девалвирането на боливара с 1/3 от стойността, намерило отражение в спад спрямо долара с 50 % в началото на 2013. Правителството на страната упражнява стриктно фиксиран валутен курс на местната валута от 2003, като се създава валутна агенция, която има стриктен контрол върху валутните операции и поддържа фиксиран валутен курс, който е поставен от правителството. В следствие на това, хората трябва да кандидатстват пред местната валутна агенция, за да получат чужда валута, когато им е необходима за пътуване в чужбина или за внос на стоки. Естествено, този контрол довежда до разцвет на търговията на черния пазар, където доларът се продава с пъти над установения курс. Така и Чавес, опитвайки се да контролира всички аспекти от икономиката, на най-богатата на петролни залежи южноамериканска страна, не постигна нищо друго освен да постави бомбата на двуцифрени стойности на годишната инфлация. Какво обаче се обърка така фатално този път за да попадне отново Венецуела във фокуса на инвеститорското безпокойство? Държавните облигации на страната с падеж през 2027 започнаха да потъват в средата на лятото, като доходността по тях достигна 14.5% и дългът на страната се превърна в най-зле представящия се от тези на развиващите се пазари. Валутните резерви на страната през август паднаха до най-ниското си ниво за повече от 11 години, а някои анализатори посочват, че само $ 3 милиарда от тях са ликвидни. А предстоящите плащания през октомври 2014 за стойност $ 5.3 милиарда и спекулациите дали ще бъдат платени беше нормално да назреят с пълна сила. В страната има недостиг почти на всичко - рафтовете в магазините са празни. Тази картина не е нещо ново, тъй като Венецуела не задоволява самостоятелно нуждите си от селскостопански продукти и се налага внос от чужбина. Резонно в цената им се отразява обезценката на местния боливар и това покачва допълнително инфлацията. Опасенията са, че постепенно всички субсидии ще бъдат спрени и цените на горивата ще се покачат, за да може да се закърпи бюджета, което пък ще отвори още по-голяма инфлация. В момента валутният курс на боливара на черния пазар е в рамките на 75-80 за долар, при установен от държавата за важните стоки от 6.3, а за останалите с по-малко значение около 11.7 (15.09.2014). Упорството на властите да поддържат този курс струва на страната сериозно стопяване на валутните резерви, които само за година и половина паднаха с над 50 %, до $ 21 милиарда. Досега в историята никога подобни изкуствени действия не са се оказвали успешни в дългосрочен план и резонно са завършвали с крах. Бедстващата икономика на страната логично намира отражение в нарастването на криминалните прояви и убийствата, като стойността на човешкия живот се обезценява все повече и повече с всеки изминал ден. При бунтовете от началото на 2014 загинаха десетки хора, а опозицията е тотално потъпквана, като няма дори собствен телевизионен канал, с който да достига до хората. Въпреки, че Уго Чавес умира от рак през май 2013, бедните хора в страната все още с умиление си спомнят за своя лидер. Местните телевизионни канали продължават да излъчват записи на дългите му речи, а образът му е навсякъде из столицата Каракас. Наследникът му Николас Мадуро никога няма да може да отговори на очакванията на хората за новия "El Comandante" и ще продължи да става за смях с твърдения като това, че общува с духа на обичания от народа Чавес. Но това предлага трезвият реалистичен поглед на едно общество и страна, изградена с идеята да бъде развиван нов тип на т.нар. "демократичен социализъм" (поредната форма на тоталитарен режим). Още едно доказателство, че пазарните принципи няма как да бъдат пренебрегвани и всяко едно подобно управление е обречено на провал. Дотолкова самозабравилият се наследник на тоталитарния режим, Мадуро, дори заплаши професорът от Харвард, Рикардо Хаусман, в това, че води целенасочена кампания срещу Венецуела. Отговорът бе провокиран от заключението на професора, че обикновено страните в подобна ситуация обявяват, че нямат възможност да платят дълга си много преди да се стигне до тази стъпка. Мадуро увери, че страната ще плати до всеки цент своя дълг и подчерта, че капиталовите пазари са изключително важни за Венецуела. Голяма част от анализаторите също са на мнение, че моментът е удачен за покупки на държавен дълг, тъй като страната ще може да изпълни задълженията си. Факт е, че Венецуела не иска да загуби контрол върху най-важния си актив, какъвто е петролната компания „Petroleos de Venezuela SA“ и търси купувач на контролираната от нея верига за горива в САЩ - Citgo. Дали към момента инвестицията в държавен дълг е удачно решение е трудно да се каже, но рисковете пред страната от сериозна инфлация и допълнителна обезценка на местната валута са основателни, заложени от самата държавна политика. При един сериозен катаклизъм в цената на петрола, чупливата към момента икономика на Венецуела едва ли ще издържи и ще бъде принудена да обяви фалит. Следователно страхотните ръстове, които виждат инвеститорите в представянето на индексите и активите в местна валута, всъщност не могат да радват толкова много местните инвеститори тъй като инфлацията е ключовият фактор, който трябва да бъде отчетен, а евентуалните чуждестранни инвеститори пък трябва да се интересуват съответно от валутния курс в близко бъдеще. Така че, преди се пристъпи към каквато и да е инвестиция, трябва да се направи наистина изчерпателен анализ за да бъдем сигурни, че вземаме адекватно към момента инвестиционно решение.