Много българи поставят прекалено голям процент от средствата си в кеш или на депозит и това донякъде е разбираемо с оглед на политическата и финансова криза от 1996-1997 година в България, технологичния балон през 2000-2002 година и голямата финансова криза от 2007-2009 година. Но дали тези събития са достатъчна причина да бъдем твърде консервативни?

Всяко дете пада, наранява се, понякога му остават белези, но продължава да изследва света, да играе, да спортува. Много от нас още играят и спортуват, въпреки десетките белези по телата ни. Е, разбира се, има и такива, които от работа и семейство сякаш вече нямат време за това, но със сигурност не са спрели заради страха или отричането. И макар да сме съгласни с горното, има хора сред нас, които са се отказали да изследват финансовия свят и неговите възможности, твърде консервативни са и държат твърде много пари в кеш или на депозит. Да, понякога е разбираемо. В краткосрочен план дори може да се окаже разумно, но когато говорим за по-дълги периоди от време, цената на нискорисковото ни удоволствие може да доведе до сериозен дискомфорт, когато дойде време да се пенсионираме.

Всеки допълнителен лев, който домакинствата просто държат на близка до нулевата доходност, идва за сметка на по-дългосрочни инвестиции, от които потенциално бихме могли да се възползваме. Най-тревожното е, че това явление се случва именно на хора, които са в разцвета на силите си. Анкета на Blackrock от 2015 година с над 4,000 респондента показва, че хората между 25 и 34 години смятат, че това, което можеш да получиш от инвестиране, не си струва възможността от загуба на пари. Това, което обаче един финансист може да направи като извод за тези млади хора е, че поведението им е свързано с неосъзнат проблем, който ще дойде след години, но тогава ще е много късно да се вземат мерки за разрешаването му.

Пo данни на Европейската комисия от 2011 година, българите между 65 и 75 годишна възраст получават едва около 40% от това, което са изкарвали месечно, докато са работили. Една от причините за тази голяма разлика между пенсиите и заплатите е именно бягането от отговорност към бъдещето и спестяването на голям процент в твърде нискорискови възможности без потенциал за доходност. Друга голяма причина е страхът от появата на нова икономическа криза, която може да доведе до сериозни загуби. За съжаление обаче, без значение коя е по-силната от двете причини, прекаленото избягване на възможностите за инвестиране в по-рискови активи може да попречи на много хора да постигнат дългосрочните си финансовите цели.

Изследване на Blackrock от 2015 година с хипотетичен портфейл, който включва 60% американски акции и 40% американски облигации, показва 2 крайни сценария. При единият от тях се инвестират 100,000 валутни единици в хипотетичния портфейл. При другия сценарий се инвестират само 30,000 в него, а останалите 70,000 се държат в кеш и банкови депозити, които носят около 1.2% годишна доходност. Ако дадем шанс на двете възможности да се развиват за период от 40 години напред във времето, резултатите ще доведат до разлика от над 140,000 в полза на инвестирането в по-рискови активи като акциите и облигациите. За много от пенсионерите подобна финансова дупка може да се окаже именно разликата между комфортен живот след пенсиониране и сериозен паричен проблем.

Ако тази статия ви е била интересна, регистрирайте се за безплатен уебинар на тема „Как да подсигурим пенсионирането си?“.