Само за седмица, широкият борсов измерител S&P 500 се срина с почти 10%, като впечатляваща беше бързината на срива, която бе съпроводена с изключително високи нива на волатилност. Логично високата корелацията на капиталовите пазари доведе до разпродажби и в другите части на света, включително и по нашите географски ширини. Това не е изненада, тъй като пазарите имат свойството да се движат изключително сходно (с много висока корелация помежду си), независимо от факторите които са провокирали подобна реакция.
Но нека преди да търсим причините за този срив през последната седмица, да погледнем нещата от друг ъгъл. Първо американския фондов пазар е в силен бичи пазар вече почти 9 години. За този период той е умножил стойността си 4 пъти. Само за последните 2 години, реализираният ръст от него е 57%, като през това време нямаше сериозна корекция на пазара или по-точно всеки спад от 4-5% беше купуван веднага от инвеститорите. Периодът беше изключително благоприятен, вследствие на силната американска икономика и очакванията за ръст и на световната икономика. Истински бум пазарите в САЩ направиха с избирането на Тръмп за президент, който представи изключително амбициозна програма, която допълнително стимулираше и без това добре работещата американска икономика. Наличието на много свободни пари на пазара, вследствие на продължилите дълго във времето т.н количествени улеснения от страна на основните централни банки, също бе сериозен фактор за този ръст. Така реално пазарът растеше много по-бързо от реалната икономика и пазарните съотношения на голяма част от компаниите лидери в един момента „надхвърлиха“ средно историческите нива (P/E ttm. над 20, при средно 15.5).
В среда на ниски лихви и липсата на адекватна доходност от страна на облигациите, съвсем нормално пазарните участници фокусираха интереса си изцяло на пазара на акции. През този период волатилността на пазарите значително намаля, като „индексът на страха“ както е известен VIX достигаше неколкократно исторически минимуми. Някои пазарни спекуланти, дори започнаха да търгуват именно очакванията, че волатилността ще остане ниска и доходностите, които постигнаха през този период далеч надхвърляха тези от инвестиция в широкия индекс S&P 500.
В един момент обаче, когато еуфорията достигна своята най-висока точка (само за месец пазарът постигна ръст от 7.5%, който е близко до средногодишния в исторически план) и когато всички бяха убедени, че пазарът ще върви само нагоре, особено след данъчната реформа в САЩ, нещата се промениха само за 2 дни. Данните за ръст на заплащането, генерираха очаквания за ръст на инфлацията през следващите месеци. Оттам и промяна в очакванията за по-бързо вдигане на лихвите в САЩ доведе до повишаване на волатилността, а компютърните алгоритми, които в последните години диктуват търговията ускориха движението надолу. Така за няколко дни пазарът „изтри“ напълно ръста си за последния месец, а вниманието на медиите се фокусира върху мащаба на загубите.
Реално в исторически план реакцията на пазарите не е изненадваща. И преди корекциите са протичали много бързо във времето, когато страхът се настани на пазарите, а не трябва да забравяме, че сега алгоритмите ускоряват този процес многократно. Дори има и подобна поговорка във фолклора на Wall Street – „Бикът катери стълбите нагоре, а мечката пада през прозореца”. Определено пазарът имаше нужда от „отрезвяване“ и от нормализиране на пазарните съотношения, които и сега са на изключително високи нива. Реално след този спад при S&P 500 в момента сме на нивата от есента, което все още не е сериозна корекция. Трябва да отчетем и факта, че очакванията за печалбите на компаниите в S&P 500 за 2018 г., рязко се подобриха вследствие на предприетата реформа и силната икономическа конюнктура, както в САЩ, така и в останалата част на света. Реално EPS на основния индекс се очаква да бъде $157 за края на годината, което прави настоящата стойност на индекса доста по-обоснована.
Дали пазарът казва нещо за реалната икономика? Това ще знаем, най-малко след 5-6 месеца, но още от сега може да идентифицираме един потенциален проблем, който от дълго време притеснява икономическите анализатори – свръхзадлъжнялостта. Към момента очакванията за повсеместен ръст в световен мащаб са на най-високите си нива, за повече от десетилетие. Все пак за всички трябва да е ясно, че затягане на „разхлабената“ политика от страна на централните банки е въпрос на време и процесът на деливъриджинг вече започна. Така че вероятно и „горивото“ капиталовите пазари няма да продължи да тече с тази скорост, както през последните две-три години. Все пак за някои региони, като развиващите се пазари (като например и тези в Източна Европа) фундаментът и сега е налице, така че ефектът може да доведе до пренасочване интереса на инвеститорите именно към тях. Ясно е единствено, че на базата на историческите наблюдения, формирането на върхове след силен бичи пазар отнема време. Силния тренд не свършва просто с разпродажба и V-shape форма. За инвеститорите подобни корекции могат да бъдат добро място за покупка, а за тези които искат да се застраховат от по-дълбоки корекции, на които е напълно възможно да станем свидетели, вероятно използването на стратегията dollar cost–averaging е идеална в тази среда.
П.С. - Статията е публикувана и във вестник Монитор, но тук предлагаме допълнения към нея.
