Поредният доклад, вещаещ негативен сценарий за България, е вече факт. Като цяло той не казва нищо ново, освен да излага стряскащи факти, повтарящи прогнозите на ООН за демографската структура в страната. В своя доклад - "Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението" - авторите се опитват да дадат и възможни варианти за избягване на катастрофата, която грози страната ни.
Страната е с третата най-висока средна възраст на населението в ЕС, след Германия и Италия. Много важен момент, който трябва да отбележим, е бързата промяна на възрастовата пирамида на страната само за период от 25 години!
Най-тревожната констатация от страна на Световната банка е фактът, че България може да се превърне в страната с най-рязък спад в съотношението между застаряващо население и такова в трудоспособна възраст, което ще засили натиска върху икономиката. Динамиката показва, че през 2050 г. се очаква трудовите ресурси да намалеят с 40 %. В резултат на това един на всеки трима ще бъде над 65 г., а един на всеки двама ще бъде в трудоспособна възраст. За разлика от сега, когато четирима работещи издържат трима пенсионери, тогава… един работещ няма да може да издържа един пенсионер.
Системата на здравеопазването в България също изостава в своето представяне, в сравнение с останалите страни от ЕС-10. В България цели 20% от домакинствата са изправени пред необходимостта да плащат с лични средства за своето здраве, в сравнение със само 7% в Европа. Това влияе изключително много върху повишаването на бедността и най-вече върху уязвимостта на хората от третата възраст. Основната цел на здравната система е да осигурява финансова защита на всеки, така че да не изпада в бедност поради разходи свързани със здравето - а за съжаление, към момента това не е така в България.
Статистиката показва, че повече от 60% от населението в страната на възраст над 65 г. е в риск на бедност или социално изключване. Високата безработица в страната допълнително засилва този проблем, като влияе негативно върху спестяванията на тази част от населението. В допълнение трябва да отчетем, че докато в страните от Западна Европа хората спестяват средно 35 години (от 25 до 60 годишна възраст), в страните от Източна Европа това число пада на 28 (от 27 до 55 години). Освен краткия инвестиционен хоризонт, основен проблем е и по-ниската инвестиционна култура сред населението. Заключението е, че в бъдеще ще бъде наложително да се насърчават спестяванията, защото се очаква и българите да живеят по-дълго.
Изчисления на Световната банка за вида на възрастовата пирамида в страната през 2010 г. и през 2050 г.
Една от ключовите политики, която трябва да се предприеме, е да се прекъсне настоящата тенденция към емиграция и да насърчи връщането обратно в страната на емигриралите българи. Именно големият брой емигранти в трудоспособна възраст, напуснали страната през 90-те и първото десетилетие на този век, е причината България "да застарее преди забогатее" - интересна и напълно вярна констатация от авторите на проучването. Ясно е, че в бъдеще групата на младите ще става все по-малка и прехвърлянето на средства от тях към възрастните, без да се обременяват бъдещите поколения, ще става все по-трудно.
Свиването на работната сила безспорно ще има негативен ефект и върху икономическия растеж, върху бюджета и пенсионната система на страната.
Какво може да направи обикновеният човек, за да се предпази от очакваните негативни тенденции, без да разчита "държавата" да му помогне?
Единственото логично решение е да помисли сам за своето бъдеще. Необходимо е да създаде свои собствени фондове - алтернативни на пенсионния и здравния например, на които може да разчита по всяко време. Това е обичайна практика в развитите страни, където думата инвестиция е добре позната за населението. За разлика от тях обаче, инвестиционната култура на населението в България все още е твърде слаба. Допълнително дългите години на социализъм са изградили погрешната представа в голяма част от българите, че държавата е тази, която трябва да се погрижи за тях, когато остареят. Това обаче съвсем не е така, а и с оглед на представените данни можем да бъдем сигурни, че и за в бъдеще това не е добра идея. Добър начин да избегне проблемите в бъдеще е българинът да започне да мисли за своето още сега, да търси начини да запази и увеличи личното си богатство, да повишава финансовата си култура. Инвестирайки дългосрочно, например, е вариант да натрупа средства, които да използва за своите години след пенсиониране или когато има нужда. По този начин той не само ще се предпази от инфлацията, а и ще има възможност да увеличи своето богатство.
Можете да прочетете и целия доклад на Световната банка по тези въпроси:
За да научите какво може да направите, за да се предпазите от всички негативни тенденции, които могат да повлияят на стандарта ви на живот в бъдеще - запишете се за безплатен уебинар на Карол Капитал Мениджмънт.
