Най-важният въпрос, който вълнува капиталовите пазари през последната година, са преговорите по отношение на търговското споразумение между двете най-големи световни сили САЩ и Китай. През последните няколко месеца новините от финансовия свят постоянно се въртяха около тази тема, а сигналите идващи от преговарящите от страна на САЩ бяха повече от положителни. И точно когато всички очакваха да бъде насрочена дата за ратифицирането му от президентите Доналд Тръмп и Кси Джинпинг, стана ясно, че двете страни са далеч от завършване. Нещо повече – проточването му изглежда много по-вероятно.

Как се стигна до тази патова ситуация?

Всичко започна след като на 22 Март 2018 г.,  Тръмп подписа меморандум,  включващ налагането на мита на китайски продукти, изисквайки от Поднебесната империя да намали търговския си дефицит със САЩ с $ 200 млрд. в следващите две години. Китай отговори с контрамерки, но за всички беше ясно, че Тръмп държи силните карти в момента. Самият износ на Китай към САЩ бе на стойност малко над $ 540 млрд. срещу едва $ 120 млрд. в обратна посока, или дефицит от близо $ 420 млрд. Въпреки че на всяко поставяне на нови мита Китай отговаряше със съответната порция, състоянието на икономиката в страната също не беше в добра форма. От края на 2017 г., и особено в началото на 2018 г., в Китай се усещаше забавяне на икономическия ръст, което поставяше Китай в доста неблагоприятно положение пред угрозата от ескалация на конфликта със САЩ. Напълно в различна позиция в началото бе САЩ, където икономиката изживяваше силен момент след осъществените данъчни реформи от страна на Тръмп.

Не беше никак изненадващо, че със започването търговската война с Китай беше осъществяван сериозен натиск върху големите китайски компании ZTE, Huawei, China Telecom с интереси във високите технологии и телекомуникациите (факт е, че и една от точките в меморандума на Тръмп бе насочена именно към това). Атаките на Китай и по геополитическа линия също не бяха изненадващи, след като Тръмп обяви пълна подкрепа на Тайван - считаната от Китай за своя неприкосновена територия. САЩ показа, че никак не са склонни да оставят контрола на морските пътища в Южнокитайско море изключително под хегемонията на Китай.

Осъзнавайки губещата си позиция, Китай се съгласи да седне на масата за преговори и дори пое ангажимента да купува повече американски стоки. Доналд Тръмп беше удовлетворен и не веднъж споделяше, че търговските войни са лесни за печелене. Първите консултации започнаха в края на август, но обявените нови мита за стоки в рамките на 10 % до края на 2018 г., и на 25 % след това, доведоха до оттеглянето на Китай от тях. За първи път капиталовите пазари започнаха да изпитват нервност в края на октомври, като американския S&P 500 загуби 10 % в рамките на месец, а китайският Shanghai Composite ускори спада си, изтривайки 1/3 от стойността си от началото на годината. В края на октомври двете страни отново седнаха на масата за преговори, а малко след това обявиха и временно примирие, чийто срок постоянно се увеличаваше. След силната корекция на пазарите в САЩ през декември, Тръмп осъзна, че представянето на капиталовия пазар му е изключително важно и проявяваше все по-голяма охота при преговорите с Китай. След като реши проблема с ФЕД, който сериозно повлия за корекцията през декември, добрите новини от преговорите заливаха пазара ежедневно. В резултат на това S&P500 почти напълно изтри загубите си през първите 4 месеца на годината, а рейтингът на Тръмп отбеляза значително подобрение.

Същевременно и китайските власти предприеха сериозни мерки за стимулиране на икономиката си чрез фискални и монетарни мерки, а икономическите индикатори започваха да сигнализират, че скорошно обръщане на тренда е възможно. През цялото време те допълнително усилваха търговските си връзки и сключваха споразумение с основните си партньори – Русия и ЕС. От началото на годината и китайските индекси отбелязаха внушителни ръстове – около 23 %, което значително подобри ситуацията на втората по-големина световна икономика. Възможно е именно този попътен вятър да са решили да използват китайските преговарящи и да се опитат да предоговорят по-добри условия със САЩ. Не трябва да забравяме, че в началото те не веднъж ги посочваха като твърде сурови. Освен това доминиращата позиция на Тръмп и пословичната му твърдост и целеустременост да постигне най-добрата сделка (описана в книгите му „The Art of the Deal” и „The Art of the Comeback”) без да прави каквито и да е компромиси може да са довели до охлаждане на ентусиазма за финализиране на сделката от страна на Китай. Нека допълним, че по-същото време отново бе подновен натискът към големите китайски компании, като достъпът им до американския пазар de facto бе напълно отрязан.

С публичното обявяване на факта, че китайските преговарящи се опитват да променят „вече договорената“ според Тръмп сделка, на 5 май 2019 г., американският президент обяви повишаване на митата от 10 % на 25 % на стоки за $ 200 млрд. Нещо повече, президентът на САЩ, вероятно в изблик на своите емоции или пък с цел да извлече допълните политически дивиденти, си позволи да определи поведението на китайските преговарящи като меко казано „некоректно“. С това си поведение той за първи път промени реториката си и вероятно това предизвика и негативното отношение от страна на китайските медии, които се изказаха остро срещу избрания от него подход. Едва ли точно Тръмп не знае какво смятат китайците за запазването на т.нар. „Mianzi”(лице) при преговорите.  От позицията на традиционно йерархично общество, запазването на достойнството или „лицето“ на по-слабата страна е изключително важно. Ако в Азия направиш така, че някой изглежда, че е загубил „лице“ пред познатите и партньорите си, много вероятно е този човек да не иска никога повече да прави бизнес с теб. Дори неговите партньори ще счетат това поведение за изключително лош знак и вероятно също ще реагират предубедено негативно. Това е именно валидният в момента сценарий, описващ случващото се в преговорите между двете страни. Възможно е китайците да опитат да „тупат“ топката и да не искат бързо да се върнат на масата за преговори, тъй като изборите пред Тръмп наближават, а той няма да иска да рискува с евентуална сериозна корекция на пазара, чрез който толкова силно се изтъква. Фактът, че представянето на американския капиталов пазар е изключително важно за президента също дава предимство на китайците. Веднъж Тръмп беше подложен на натиск в това отношение (при корекцията от 20 % през декември 2018 г.) и едва ли втори подобен срив толкова скоро преди края на мандата му би се отразил благоприятно върху рейтинга му.

Вероятността новите мита да дадат тласък на инфлацията е доста голяма, тъй като китайските компании без съмнение ще се опитат да прехвърлят ефекта върху американските потребители. Все пак той едва ли ще е значителен и най-вероятно не толкова дългосрочен. Политиката за налагане на пълно ембарго върху износа на петрол на Иран също може да окаже негативен ефект върху инфлацията, особено ако петролът поскъпне при наличието на някакъв допълнителен геополитически шок (Венецуела, Либия или война в Персийския залив). Тръмп трябва да бъде по-внимателен и при натиска си върху ФЕД, който досега напълно „кооперираше“, задържайки лихвения процент и дори намеквайки за евентуално негово намаляване, което е силно желано от него. Но едва ли Пауъл и останалите ще бъдат склонни да се съобразят с желанията му, особено ако инфлацията започне да напредва. Най-малкото ФЕД няма да има причина да намали основния лихвен процент, позовавайки се на данните. Тръмп използва именно ФЕД  като инструмент за натиск срещу Китай, сигурен в това, че няма как да загуби търговската война ако ФЕД направи правилната стъпка и отвърне на евентуални монетарни действия от страна на китайската централна банка.

От всичко казано дотук изглежда, че по-скоро Тръмп е този, който трябва внимателно да обмисли тактиката си и правилния баланс за постигане на целите си. Конфронтация на няколко фронта пред него не е на дневен ред, тъй като едва ли и той си прави илюзиите, че може да наложи волята си навсякъде без да направи компромиси. Проблемът на Тръмп е, че той през цялото време смята, че играе по правилата на шах с китайците, докато те от самото начало играят древната си стратегическа игра Го. И както играта на шах, най-вероятно пред угрозата да изпадне в цайтнот, в крайна сметка той ще успее да се договори с Китай. Много вероятно е той да се обяви и за победител от тези преговори, тъй като основната му цел ще бъде да извлече възможно най-много дивиденти преди започването на президентската му кампания през 2020 г. Но дали наистина споразумението ще бъде категорична победа за американците, никак не е ясно, особено ако китайците следват дългосрочната си стратегия. За световната икономика безспорно разрешаването на този конфликт е от съществено значение и докато преговорите продължават, капиталовите пазари ще продължат да предлагат висока волатилност.

*Заглавието е взаимствано от хитовия филм на Джон Карпентър - Големи неприятности в Малкия Китай (1986 г.)