Много хора, които са решили да инвестират активно парите си и да се доверят на услугите на асет мениджмънт компания, си задават въпроси за това как да изберат подходящата за тях. Да повериш парите си на някого изисква голяма доза доверие и затова е важно всеки да направи информиран избор.

Първият въпрос, на който трябва да си отговорите е дали искате компанията да предлага широка гама от финансови продукти или да бъде специализирана в определен клас активи или регион.

Специализацията предполага много по-голямо задълбочаване в тънкостите и детайлите на конкретния клас активи или регион. Това би могло да е предимство. Въпреки това обаче, ако вашата цел е да имате добре балансиран и диверсифициран портфейл е по-добре да изберете асет мениджмънт компания, която предлага широка гама от продукти. Добре е да имате избор между различни класове активи, които да носят различни нива на риск, а също така да имате достъп до различни региони, за да може вашият портфейл да бъде сравнително лесно прелокиран, при смяна на пазарните условия. Ако например сте инвестирали парите си в Азия заради очаквания висок ръст, но перспективите се променят, е добре вашият асет мениджър да може да ви предложи да инвестирате парите си в друг регион.

Добре е компанията, която избирате да има голям екип от анализатори.

Повечето хора смятат, че по-малките компании могат да взимат по-гъвкави решения, но когато говорим за управление на финанси е добре зад решенията на даден портфейлен мениджър да стои експертизата на анализаторски екип или инвестиционен комитет, който да определя насоките за инвестиции. В противен случай е възможно решенията на портфейлния мениджър да бъдат субективни.

Третата стъпка е да се вгледаме по-детайлно в продуктите, които компаниите предлагат.

Повечето инвеститори правят грешката да сравняват доходността сама по себе си, което не винаги е най-добрият подход. Трябва да сравняваме сходни продукти, т.е. фонд, който инвестира в България трябва да го сравним с друг фонд, който инвестира тук, а не с такъв, който инвестира в Азия. Винаги трябва да отчитаме нивото на риск на дадена инвестиция. Трябва да сравним как се представят еднотиповите продукти спрямо бенчмарка си. Фактът, че един продукт се представя по-добре от бенчмарка си означава, че е добре управляван. Финално е добре да сравним дългосрочното представяне на конкретния продукт.

Всеки инвеститор още в самото начало трябва да се поинтересува от разходите за инвестицията си

т.е. таксата за управление и таксите на входа и на изхода. Има два типа разходи. Таксата за управление на фонда се отчита в самата доходност на фонда. Ако един фонд е направил 10% доходност това е чистата доходност към инвеститора, в нея вече е отчетена таксата за управление. Другият тип разходи са тези за емитиране на дялове и разходите за обратно изкупуване. За България такса над 2,5% за управление на високорисков портфейл вече е висока. Разходите за емитиране и изкупуване би трябвало да са до 2%.

При всички положения един инвеститор трябва да отчита доходността в контекста на риска, за който е постигната тя. Показателят, който ни показва това съотношение е

стандартното отклонение,

коeто ни показва колко волатилна е цената на фондовете.

И последната шеста стъпка е да оцените колко отворена е компанията към инвеститорите си.

Взаимните фондове и асет мендиджмънт компаниите подлежат на строга регулация и са длъжни да представят данни за минала доходност на продуктите си. Важно е да оцените до каква степен компанията, която смятате да изберете разкрива инвестиционната си стратегия и инвестиционния си процес.