Съществуват различни критерии за разграничаването им. Едни от най-често срещаните са гражданството на вложителя и областта на инвестиране.

В зависимост от гражданството на инвеститора, инвестициите могат да се класифицират на:

• Вътрешни (местни) – когато се осъществяват от различни физически и юридически лица в рамките на икономиката на държавата. 
• Чуждестранни (международни) – всяко вложение на чуждестранно физическо или юридическо лице в определен обект.

В зависимост от областта на инвестиране:

• Реални – това са вложенията в реалния сектор на икономиката, като дълготрайни материални активи (сгради, машини), дълготрайни нематериални активи (интелектуална собственост), краткотрайни активи и други.
• Финансови – влагане на парични средства за закупуване на ценни книжа. Капиталовите ценни книжа са предназначени за дългосрочно и краткосрочно финансиране.

Инвестициите се делят и на преки и непреки. Преките са тези, които са свързани с придобиване на дългосрочно участие в съществуващи предприятия, като се цели контрол на оперативната дейност. Непреките се наричат още портфейлни – при тях има закупуване на ценни книжа, а целта е капиталова печалба под формата на дивиденти.
Портфейлните инвестиции са вид капиталови инвестиции, насочвани към компании и пазари, при които се очаква най-голяма възвръщаемост, след като е отчетен и съответния инвестиционен риск.
При тях има намаляване на риска от загуба, поради разпределяне на вложенията в различни финансови инструменти – акции, облигации, деривати, валута и други.