Какво се случи на пазарите, поуки от предишни кризи и какво да очакваме от бъдещето

Йохана Кърклунд и Робин Парбрук, фонд мениджъри в Schroders отговарят на въпросите какво сме научили от кризата покрай COVID-19 и какво можем да очакваме в бъдеще.

През първата половина на 2020 г. станахме свидетели на някои от най-нестабилните движения в историята на фондовите пазари, докато светът се бори с пандемията от коронавирус.

Между февруари и юни, когато повечето страни изпаднаха в някаква форма на икономическо и социално блокиране, приключиха рекордите на бичите пазари. Видяхме най-острия пазарен срив в историята, последван от силенотпор в обратна посока, когато правителствата и централните банки се намесиха, за да подкрепят икономиката.

Не е чудно, че инвеститорите се колебаят и търсят смисъл в случващото се. Прогнозата остава несигурна. Въпреки това много инвеститори изглежда са оптимистично настроени по отношение на трайното въздействие на пандемията и бъдещата възвръщаемост на фондовите пазари.

Например, по-голямата част от инвеститорите смятат, че икономическите ефекти на коронавируса ще преминат в рамките на две години, според последното Глобално проучване на инвеститорските нагласи на Schroders.

Този оптимизъм не кореспондира с официалните прогнози на много държави. В Обединеното кралство например Службата за бюджетна отговорност, която сега прогнозира последствия за десетилетия по отношение на националния дълг, дори намекна, че е възможно „произтичащите икономически и фискални щети да се окажат постоянни“.

Въпреки това инвеститорите очакват акциите в световен мащаб да възвръщат средно по 10,9% годишно през следващите пет години, според проучването на Schroders.

Сравнително оптимистичният отговор на инвеститорите може да се дължи на техния опит през последните десетилетия на здравословната възвръщаемост на акциите - дори докато световната икономика е изправена пред значителни предизвикателства.

В условията на несигурност разговаряме с Йохана Кърклунд, главен инвестиционен директор, и Робин Парбрук, мениджър на Фонда за азиатски акции, за да разберем тяхната гледна точка и да постигнем някаква яснота.

Искахме да получим техните възгледи за скорошното поведение на пазара, какви поуки можем да научим от предишни кризи и какво да очакваме в бъдеще.

Оправдано ли е възстановяването на пазара?

Й. К.: „Да, заради отговора на властите. По-конкретно, няма нищо по-мощно от спадащите лихвените проценти, които видяхме на пазарите. Ако се вгледате под повърхността, активите, които се възстановяват, са тези, които пряко се възползват от намаляващия лихвен процент.

Но мисля, че като инвеститори страдаме от дефицит на вниманието. Научаваме се да се справяме с Covid-19, но не мисля, че хората гледат реалистично на възможността тази пандемия и произтичащите от нея последствия да продължат по-дълго, отколкото очакваме.

Възможно ли е това да окаже влияние на пазарите?

Й. К.: „Да. С настъпването на есента големият въпрос е каква е вероятността от втора вълна тази зима? Само въз основа на научните изказвания, трябва да дадем на този сценарий поне 20% вероятност. Ако ваксината бъде създадена по-рано от очакваното, вероятността на този сценарий ще намалее.

Ако се стигне до втора вълна, колко вероятно е отново да бъдат блокирани цели държави?

Й. К.: Пълното блокиране е много опасна възможност. Това, което научихме през последните няколко месеца е, че пълното блокиране е доста тромав начин за прилагане на социално дистанциране.

Голямото предизвикателство при налагането на пълно блокиране е, че не е ясно как постепенно да се облекчава. Пример за това е ситуацията в Обединеното кралство, които срещат доста затруднения в процеса. Аз лично смятам, че ще има различен, по-нюансиран подход от страна на правителството за налагане на социално дистанциране за напред.

Р. П.: „Ако приемем, че първата вълна на Covid е била цунами, мисля, че ако всички носим маски и спазваме правилата на социално дистанциране, това, което ще наблюдаваме, ще са по-скоро вторични вълни. Ще има локални огнища и частични блокировки, каквито наблюдаваме в Мелбърн и Хонконг.

Но въвеждането отново на пълно блокиране в цели страни би било катастрофално за икономиката и много вредно психологически. Мисля, че са възможни локални блокировки, там където има огнища,  докато не получим правилни ваксини или вирусът не отшуми. Но това не е краят на света, както някои от песимистите се опитват да ни убедят.

Какви уроци от предишни кризи можем да приложим сега?

Р. П.: Живеех в Хонконг по време на епидемията от SARS през 2003 г., когато трябваше да се изолираме. Не можехме да работим, защото нямахме скоростен интернет, нямахме системи. Всички се върнахме в офиса доста бързо и светът се върна към нормалното.

Урокът, който научихме този път, е, че има разлика. Видяхме, че можем да работим от вкъщи. Тази криза ми напомня повече на финансовата криза в Азия и на глобалната финансова криза, защото наблюдаваме нещо структурно. Нещо, което създава ясни победители и губещи на фондовите пазари, и именно заради това наблюдаваме големи изкривявания в представянето вътре в пазарите на акции.

Например, ако отидете в Лондон Сити, всичко е мъртво. Ако притежавате ресторант или бар в града, изпитвате големи проблеми. А ако притежавате имота, в който се намират тези ресторанти и барове, изпитвате още по-големи затруднения, защото вероятно сте го закупили с кредит. Изведнъж сте се озовали с активи, които изискват интензивна използваемост и в сегашната ситуация савече структурно нарушени, защото не мисля, че някога ще се върнем към стандартната работа от 9:00 до 5:00. Това ще създаде доста смущения.

Й. К.: Видях някои хора да правят сравнения между тази криза и това, което се нарича предизвикан от събития мечи пазар, като терористичните атаки на 11 септември, които предизвикаха корекция на пазара. В тези случаи имахме много бързо възстановяване във V-образна форма (рязко падане, последвано от бързо отскачане нагоре). Смятам, че сравненията с тези кризи са грешни. Ясно е, че събития като 11 септември бяха екзогенни шокове точно като това, но  има и много разлики. 9/11 беше по-локализирано и не толкова продължително събитие. Тази криза е по-близка до световната финансова криза по отношение на потенциалното въздействие от продължителността ѝ.

Но начинът, по който се държа пазарът, предполага, че последвалото покачване е именно рязко възстановяване във V-образна форма, подобно на мечи пазар, предизвикан от събитие. Това би означавало, че мечия пазар приключи още през Q1. Не мисля, че е толкова просто. Не сме осъзнали напълно, че този вирус ще остане през есента и че икономическата активност ще бъде потисната дълго време.

Ако не наблюдаваме отново пълно блокиране, каква роля ще играят правителствата за напред?

Р. П.: Ясно е, че правителствата се насочват към различен свят т. нар. силно правителство, подобно на 30-те, може би, 1950-те, 60-те, 70-те години.

Правителствата ефективно ще поемат контрол над банките, а което означава, спиране на клиринга на пазара в много сектори. Така се създават зомби компаниите. Това е доста близко до положението в Китай.

През 90-те години винаги ме питаха:„ Защо китайският фондов пазар винаги е толкова непредсказуем?“ Защото повечето китайски компании бяха държавна собственост и бяха силно повлияни от държавата, което позволява съществуването на пазарите без клиринг процеси. Това беше капитализъм с китайски характеристики. Вероятно нещо подобно ни очаква и на Запад.

Посланието за инвеститорите може би трябва да бъде – бъдете предпазливи към компаниите, които са взели държавни пари. Пазарът до известна степен вече отразява това.

Какво следва за пазарите?

Й. К.: Централните банки поясниха, че нямат планове за затягане на ликвидността в обозримо бъдеще. Това е отправна точка за пазарите.

Това ме кара да си представям, че пътят с най-малко съпротивление е пазарите да поскъпнат още малко. Все още предпочитам областите, които се възползват от ликвидността, за разлика от по-цикличните сектори, тъй като инвеститорите не бива да пренебрегват риска от втора вълна през есента.

Р. П.: Има определени сектори, в които наблюдаваме високо ниво на участие на инвеститори на дребно, и това тласка оценките нагоре. Ние ги наричаме акции „BEVI“.

BEVI са акциите, свързани с биотехнологиите и фармацевтичната индустрия, без приходи, но с изграден канал на мечти и надежди. EV е всяка индустрия, която прави джаджа, клапан, полупроводник, батерия, която може да се използва в електрическо превозно средство. И интернет и всякакви технологични компании, които твърдят, че предлагат интернет, облачни услуги, електронна търговия, работа от дома, мобилни игри. Това, което виждаме в Азия, е, че всички компании, за които може да се твърди, че имат подобна насоченост са потенциални печеливши, особено в Китай, Тайван и Корея.

Има акции на добри компании в тези сектори и тук се получава паралел с балона на TMT (технология, медии и телекомуникации) от 1999/2000. Но наблюдаваме нерационално изобилие и инвеститорите трябва да стъпват внимателно.

Някои компании ще умрат. Някои ще станат зомбита. Но някои, тъй като нуждата е майката на изобретателността, ще се адаптират.

Може да намерим добри инвестиционни възможности в тези компании, които ще успеят да се преориентират и адаптират, като например обикновените магазини, които успеят да започнат онлайн магазин. Някои от компаниите, които работят в сферата на развлеченията - бизнес пътуванията са затруднени, но мисля, че пътуванията за удоволствие ще се върнат. Затова не спирайте да търсите възможности - не изхвърляйте бебето с легена с мръсната вода."