Изборите в Турция в първите дни на юни могат да се окажат началото на сериозна промяна за страната. Промяна, която беше наложителна, и която може отново да постави страната по пътя на дългосрочния растеж и просперитет. Интересното в случая е, че тези избори вероятно ще отбележат началото на края на една ера - тази на президента Ердоган, човекът който с идването си на власт, преди повече от десетилетие, постави началото на една нова Турция. Образът на реформатора Ердоган - умереният ислямист, който успя да либерализира икономиката на страната и да я постави на картата към ЕС в началото на своето управление, бързо избледня през следващите години.

Дошъл начело на страната след тежката банкова криза в страната от началото на века, Ердоган започна смели реформи за либерализирането на икономиката, социалната система и правосъдието. Той беше човекът, инициирал процесите за по-големите права на жените и малцинствата, защитавайки интересите на най-голямото от тях - това на кюрдите, които наброяват близо 20% от населението на страната. Това, което направи Ердоган в първите си години като министър-председател, не може да бъде отписано с лесна ръка. Турция постигна забележителен икономически растеж в първите години от неговото управление, търговските й отношения с ЕС и страните от региона процъфтяваха, а в геополитическо отношение страната се издигна изключително много. САЩ и ЕС бързо припознаха Турция като пример за модерната ислямска демократична държава и страната се установи като доминантен фактор в този размирен регион на света. Страната се утвърди като световен лидер сред страните, в които ислямът е водещата религия. Икономическият растеж на Турция след 2002 г. бе впечатляващ - БВП за човек от населението нарасна 2.5 пъти (в долари), а самото население се увеличи с близо 20% за периода, като последното гарантира една от най-добрите възрастови пирамиди на населението в региона. Годишният прираст на икономиката бе с по 7-8% до началото на световната финансова криза през 2008 г. Икономиката се отвори изключително много, като износът към ЕС достигна 60%. Инвестициите в страната следваха силен позитивен тренд, а инфраструктурните проекти, които държавата стартира, допринесоха значително за ръста на икономиката. Турция попадна в топ 15 на най-големите световни икономики като страната бе сред първите по ръст в Европа. Годините на управлението на Ердоган обаче бяха белязани с много обвинения за опити за преврати и контрапреврати. Той постоянно изпитваше несигурност и се опитваше да дискредитира и премахне своите най-големи противници в лицето на секуларистите и военните в страната. Безбройните изфабрикувани процеси и много акции със звучни имена, по време на които бяха арестувани стотици негови опоненти, бяха само началото на това, което предстоеше. Постепенно умереният ислямист Ердоган се превърна в автократ. Властта му даде сила и той не приемаше никаква критика, нито признаваше някакви граници. Жестокото потушаване на размириците в парка Гези, забраните за ползването на социалните мрежи и арестите на журналисти бяха тези, които хвърлиха сянка на неговото управление и дискредитираха устоите на демократичното общество в страната, а ЕС логично я зачеркна като кандидат за ЕС. Ердоган се опря на религията и консерватизма на турското население и се противопостави на демократично и проевропейски мислещата част от него. Пътят към окрупняване на властта, по който тръгна Ердоган, бе добре познат и отъпкан от това, което направи Путин в Русия. След два мандата като премиер, нормално през 2011 г. Ердоган спечели и изборите за президент. При възможност да бъде на власт до 2021 г. като президент и с подкрепата, която има неговата Партия на Свобода и Развитието (ПСР), бе огромно изкушение да се опита да промени конституцията и да си даде повече правомощия, превръщайки страната в президентска република. [caption id="attachment_1718" align="aligncenter" width="592"]Supporters of Turkey's Prime Minister Ahmet Davutoglu pose for a selfie ahead of an election rally  for Turkey's June 7 parliamentary elections in Ankara, Turkey, May 30, 2015. REUTERS/Umit Bektas  - RTR4Y584 REUTERS/Umit Bektas - RTR4Y584[/caption] В същото време силната инерция, която беше набрала турската икономика, загуби своята сила през последните 3-4 години. Ръстът на икономиката значително се забави, като и геополитическите фактори оказаха своето значение. Турската лира претърпя сериозен удар, а очакваният ръст на икономиката през тази година се очаква да остане в рамките на 3 %, което е далеч под това, което притежава страната като потенциал. Последните избори обаче показаха, че турското население разчете много добре момента кога трябва да се изправи и да избере по кой път да продължи страната - по този на демокрацията или по този на авторитаризма. Изборните резултати определено поставят страната в доста деликатно положение на политическа нестабилност в краткосрочен план. Да, вероятно формирането на коалиция ще бъде доста трудно, имайки предвид отношенията на всяка от 4-те партии, преминали 10%-вата бариера, но определено гласът на народа показа какъв е неговия избор в дългосрочен план - за една демократична страна. Може ли да се възползваме чрез капиталовите пазари от очакванията за връщане на страната по пътя на дългосрочния растеж? Турският капиталов пазар е един от най-добре развитите капиталови пазари не само в региона, но дори и в световен мащаб. За 2014 г. основният турски индекс реализира ръст от 27% на годишна база - 5-тият най-добре представил се пазар в световен мащаб. Пазарната капитализация му е към USD 240 млрд., а съотношението на пазарната капитализация към БВП е 32-33%. Среднодневният обем е впечатляващ - USD 1.6 млрд., като по обращаемост се нарежда на първите места, като сериозен фактор са големият брой местни инвеститори - над 1 млн.. Те държат 1/3 от пазара, като са основната причина за високата му ликвидност. Обикновено периодът на държане на една ценна книга при тях се свежда до 7-11 дни, като едва 70% от сделките достигат до сетълмент. Пазарът привлича и голям брой чуждестранни институционални инвеститори, които държат останалите 2/3 от свободно търгувания обем на пазара. Турската борса предлага голям набор от местни компании, от всички индустрии, като пазарът като цяло изглежда подценен, със средно P/E от 11.7 към момента и P/B от 1.6, спрямо останалите пазари и историческите си показатели. След силното си поевтиняване преди 2 години, турската лира възстанови част от позициите си, но от началото на годината отново наблюдаваме слабо представяне на местната валута. Централната банка на Турция е притискана от очакваното повишение на лихвените проценти от страна на ФЕД и не може да си позволи да стимулира икономиката с понижаване на лихвите. В деня след изборите капиталовият пазар отчете спад от 6%, както и турската лира потегли надолу, след като инвеститорите отиграваха очакванията си за период на политическа несигурност и неяснота относно формирането на стабилно правителство. При всички положения обаче, изборът, който направи Турция, гарантира далеч по-големи надежди за благоприятно развитие на икономиката и капиталовият пазар в дългосрочен план.