След турбулентно начало на годината, необичайно високата волатилност едва ли ще отпусне хватката си върху световните пазари през идните месеци. Въпреки че мечият сантимент властва към момента, ниските цени на черното злато следва да имат позитивно икономическо отражение върху страните нетни вносители на петрол, както и върху определени сектори и индустрии.

турбулентен старт на 2016

Световните фондови пазари преживяха турбулентен старт на 2016. Глобалните акции регистрираха най-лошото си представяне за начало на годината от 2007 г. насам, след като индексът MSCI ACWI (All Country World Index) спадна с 6,1% през януари. Несъмнено,  забавянето на китайския икономически ръст и изненадващото решение на властите да използват девалвацията на юана като инструмент на икономическата си политика разпространи значителни вълни от несигурност на световните финансови пазари. Притесненията на инвеститорите относно световния макроикономически фундамент натежаха и върху цените на суровините, особено на нефта, който достигна 12-годишно дъно. Неизненадващо, в условията на подобна несигурност, корелацията между пазарите се повиши. В настоящия момент единственото, което със сигурност може да очакваме от финансовите пазари в близкото бъдеще, е запазване на повишените нива на волатилност, породени от множеството неизвестни около световния икономически ръст. Нещо повече, преживяваме преход от един етап, в който системно важните централни банки (например ФЕД) бяха изключително добри в потискането на волатилността чрез ултра експанзионистична монетарна политика, към нов период, когато те вече или не желаят или не могат да продължат да го правят. Всичко това тласка инвеститорите да се фокусират върху пазарния фундамент, който в настоящия момент не отговаря на техните очаквания.

Що се отнася до китайските акции, негативното влияние на „издъхващия“ двигател на световния растеж – китайската икономика,  беше усилено от неочакваните решения на тамошните власти. След като през първата седмица от месеца търговията на Шанхайската фондова борса на два пъти беше преустановена от системата за прекъсване на борсовата търговия (cirquit braeker), регулаторът отмени механизма. Въпреки това паническите разпродажби продължиха, като Shanghai Composite загуби 22,6% от стойността си през януари. Обезценяването на китайската валута и липсата на добра комуникация от страна на Народната банка на Китай допълнително утежняват отлива на капитал от страната. Изненадващото движение на юана в началото на тази година е ясен сигнал към света, че властите в страната не са доволни от представянето на китайската икономика. Възможно е да станем свидетели на нова вълна от валутни войни и девалвация. По-вероятно е Китай да успее да избегне „твърдото“ приземяване на своята икономика, но световните пазари ще продължат внимателно да следят ходовете на властите в Пекин, реагирайки рязко на всяка тревожна новина.

На този етап несигурна изглежда и бъдещата динамика на цените на основните суровини. Налице са сигнали за наближаване на циклично дъно. Реалните цени (отчитайки инфлацията) на алуминия и никела са най-ниските дългосрочни нива, докато други суровини са 30-50% под дългосрочните си средни стойности. Ниските цени потискат интереса за инвестиции в нови проекти и повишават вероятността от неизпълнение на задълженията на компаниите от енергийния и суровинния сектор, създавайки риск от шокове в предлагането в средносрочен план. Въпреки това суровините остават предпочитан макро трейд за къси продажби на забавящия се китайски и световен икономически ръст. Очакванията са бъдещото възстановяване на цената на петрола да послужи за сигнал за обръщане на тренда и при останалите суровини. Следователно, логично можем да се запитаме какво ще се случи с нефта оттук насетне.

oil real prices historic

Цената черното злато отскочи от 12-годишното дъно (WTI: $ 26.55 за барел на 20.01.16), и преживя известно възстановяване през последните дни на месеца. Липсата на значителната промяна във фундаменталните фактори на търсене и предлагане загатва за вероятния краткосрочен характер на това покачване. Въпреки увеличилите се в последните дни спекулации за възможно коопериране между страните от ОПЕК и Русия за договаряне на намалени обеми на производство, историята разкрива, че подобно сътрудничество е силно невероятно. Нещо повече, Саудитска Арабия ясно индикира своето намерение да изтласка от пазара онази част от своите конкуренти (като САЩ и Канада), чиито производствени разходи са по-високи. На този етап щатските производители се оказват изненадващо устойчиви, въпреки че рисковете от нарастване на фалитите при тях се увеличават. Бюджетът на Саудитска Арабия за 2016, в чиято приходна част е заложен най-ниският дял на доходите от износ на петрол от години насам, както и изказването на саудитския министър на петрола - Али ал Наими - от края на декември, че страната е готова да посрещне допълнително търсене, са в допълнителна подкрепа на тезата, че кралството няма да се отклони от курса си да защити и увеличи пазарния си дял.

По данни на EIA, дисбалансът между търсенето и предлагането на петрол, макар и намаляващ, ще се запази поне до втората половина на годината. Като допълнение, страните от ОПЕК имат свободен неизползван капацитет за производство от 1,9 млн. барела/ден. За да видим трайно възстановяване в цената на нефта, ще е необходимо търсенето му в световен план да нарасне по-бързо от очакваното. В светлината на притесненията относно глобалния икономически ръст, както и ограничения потенциал за покачване на търсенето от страна на развиващите се страни, това изглежда по-малко вероятно. Следователно, абстрахирайки се от малко вероятните черни лебеди (шок в доставките в следствие на конфликтите в Близкия изток; споразумение между ОПЕК  други големи производители и т.н.), по-скоро можем да очакваме цената на петрола да остане ниска за по-дълго. Колко по-дълго и колко по-ниска остава въпрос за трилиони долари, който мнозина продължават да задават.