Едва ли много от инвеститорите са се замисляли за влиянието на климатичните промени върху инвестициите и по специално върху един специфичен клас активи - този за суровините, тъй като сравнително малка част от тях ги търгуват.

Подобно и на останалите класове активи, цените на повечето суровини се базират на търсенето и предлагането им. Колкото предлагането е по-голямо от търсенето, толкова това оказва и негативен ефект върху цената и обратно. Върху голяма част от суровините обаче сериозно влияние оказват климатът и по-специално върху обема произведена продукция. Резките и сериозни климатични промени са фактор от голямо значение, който може да наруши баланса на търсенето и предлагането и да доведе промяна в тренда на цените им. Климатичният феномен Ел Ниньо е един подобен пример, като тазгодишното му формиране има всички шансове да окаже въздействие върху негативния им тренд напоследък и да обърне нещата в друга посока. Какво всъщност задейства образуването на този феномен? Това е периодична аномалия, която започва със затоплянето на водата в Централния и Източния Тих океан. Макар причините за това да не са все още напълно изяснени, на всеки 4-7 години повърхностната вода на океана в този регион се затопля с около 0.5 градуса над средното и това причинява забавяне на теченията, които обръщат своята посока (от запад на изток). Това променя напълно посоката на установените въздушни течения и от своя страна води до съществени промени в климата над редица части на Земното кълбо, сред които Западните брегове на Южна и Северна Америка, цялата Южна Азия и Австралия, дори части от Африка и южните щати на САЩ. Обикновено тази климатична промяна, която трае през есента и зимата, води до издърпване на валежите и силни такива по Западното крайбрежие на Северна Америка и страните от Карибския басейн, както и до сериозни засушавания в Австралия, Индонезия, Индия и страните от Индокитай. Също така ефектът от всяко едно Ел Ниньо зависи и от неговата сила. Колкото отклонението от средните температури на повърхностните води е по-голямо, толкова и силата на самото явление е по-голяма. Обикновено отклонение над 1.5 градуса над средните дефинира и вероятността за по-силен ефект на явлението. Най-силните досега такива са били регистрирани през 1982-83 и 1997-98. Към момента индексът, който изследва силата на това явление, Океанският Нино Индекс (ONI), показва близки до тези стойности, които го квалифицират като силно. Очакванията са, че най-силно Ел Нино вероятно ще се прояви през първото тримесечие на 2016 г. Ефектът на феномена Ел Нино вече на практика може да се усети за някои индустрии в САЩ. Електричеството, генерирано от вятърните ферми в САЩ тази година, падна с 6 %, въпреки че капацитетът им нарасна с 9 %. Причината бе именно най-слабите въздушни течения от 40 години насам. Най-голям ефект обаче едно такова явление би имало върху цените на суровините. През последните 3 години те са в сериозен негативен тренд. Страдат не само металите, които сериозно задълбочиха спада си покрай намaлялото потребление от страна на Китай. Но също така и селскостопанските (сред които grains и т.н soft commodities) суровини, които останаха под влиянието на цялостно негативния сентимент, особено през тази година. Силно Ел Нино, което би довело до суша в региони като Индия, например, би намалило нивата на очакваните реколти от захар, пшеница, ориз - все суровини, изключително важни за населението. Подобно отражение би имало и върху други суровини като кафето и какаото, като за последните дъждовете биха причинили по-трудното събиране на реколтата. Изследвания на Световната Организация на какаото показват, че при наличието на Ел Нино продукцията на какао бележи спад средно с 2.4 %, а цените на суровината растат.  Влияние оказва и върху цените на кафето, което средно бележи ръст от 10 % в години с Ел Нино, през последния четвърт век. Като цяло не за всички суровини Ел Нино ще има негативен ефект. Така например в Калифорния - зелената градина на САЩ - се очакват стабилни дъждове, което ще прекъсне продължителната суша там и ще повлияе позитивно върху местните производители и цените на отглежданите там продукти (повечето нетъргувани борсово). Прогнозите за недостиг при някои суровини вече започват да се материализират. При захарта например се очаква недостиг от над 5.6 млн. тона за първи път от  6 г. Очаква се ефектът на Ел Нино да се стовари върху втория по-големина производител Индия, Тайланд и останалите страни от Азиатския регион, където сушата ще повлияе негативно върху реколтите. Цената на фючърсите на захарта вече са 30 % над дъното си отпреди месец. Прекалено дъждовното време пък има негативен ефект върху страните-производителки на кафе, какао, соя от Латинска Америка, където местните фермери не успяват навреме да посадят реколтата си. Най-неочаквано Ел Нино оказва влияние и върху цените на металите. Статистиката показва, че в периоди, в които е регистриран този феномен, сред най-печелившите в изменение на цените са били тези на никела и медта. Наличието на сериозни дъждове и евентуално наводнения влияе негативно на най-големия производител на мед - Чили - а сушата на лидерите в добива на никел - Филипините и Индонезия.  Средно за периодите, през които е имало Ел Нино, в последните 25 г. никелът бележи покачване с 14 %, а медта 8 %. Освен позитивен ефект върху цените на суровините и евентуалното прекъсване на негативния им тренд, Ел Нино може да окаже влияние и върху намаляване на дефлационното напрежение в световната икономика. Историята е показала, че в тримесечията след развитието на този климатичен феномен, почти всички страни производителки на най-засегнатите суровини бележат нарастваща инфлация. Един от добрите варианти инвеститорите да се възползват от евентуално силно Ел Нино и силен ефект върху цените на посочените суровини е да го направят чрез някои от ETF-ите, които инвестират в тях. Например добър вариант е GreenHaven Continuous Commodity ETF, който в момента е близко и до дъната си от 2008-9 г. - въпреки, че все още силният негативен тренд е налице. GCC_chart Едно поскъпване над зоната от $ 22.30 обаче би било добър сигнал за промяна на настроенията тук. Други възможности са DB Commodity Index Tracking Fund (DBC), предимно насочения към DB Agriculture Fund (DBA) и др.