Европейската централна банка направи важна стъпка, която може да повлияе изключително позитивно на акциите в Еврозоната. Макар много експерти  да смятат, че взетите мерки трябваше да станат факт доста по-рано – вълненията в световен мащаб са налице. ЕЦБ ще изкупува активи на стойност EUR 60 млрд. всеки месец от март 2015 до септември 2016. Програмата може да стигне дори още по-далеч и да продължи до момента, в който инфлацията достигне 2%. Въпреки скептицизма, това със сигурност е смела и важна стъпка за Стария континент – особено по отношение на цените на активите.

Други големи централни банки, в това число Фед (централната банка на САЩ), Английската централна банка и Японската централна банка, вече са предприемали подобни действия и изводът, който може да се направи от ситуацията в тези държави, е относително ясен – програмите по количествени улеснения имат противоречиво въздействие що се отнася до задвижване на икономиката и по-голям растеж, но във всички случаи тласкат цените на акциите нагоре. Фондовият пазар в САЩ (измерен чрез индекса S&P 500), например, се радваше на значителни ръстове в периодите на количествени улеснения през 2009, 2010-2011 и 2013-2014. s-and-p-500 Заедно с това обсъждано в цял свят явление, на световната сцена могат да се намерят и други фактори, които би следвало да повлияят позитивно на цените на акциите. От една страна, еврото вече пострада доста, спрямо долара, но мащабите на покупките са толкова големи, че по всичко изглежда да станем свидетели и на по-нататъчно отслабване на единната европейска валута. Доларът пък, от своя страна, по-скоро ще става все по-силен, тъй като централната банка на САЩ се подготвя за покачване на лихвения процент. Спадът на петрола би трябвало също да окаже позитивно влияние върху цените на акциите (с изключение на енергийния сектор). Взети накуп, всички тези фактори създават една изключителна възможност пред Еврозоната. Количествените улеснения обаче няма да повлияят еднакво на различните индустрии. Най-големи ползи вероятно ще бъдат усетени от цикличните компании, но не е изключено да станем свидетели на ръст и в някои дефанзивни индустрии – пример са телекомуникациите, които към момента изглеждат подценени. Създава ли Гърция все пак риск пред Еврозоната? Нито лявата партия Сириза, която спечели изборите, нито гръцката нация, нито членовете на Еврозоната имат интерес Гърция да се откаже от единната валута. Въпреки това, финансовите министри от региона изглежда са заели твърда позиция по отношение на това, че размерът на дълга на съседката ни няма да бъде намаляван. Компромис, според Юнкер, е възможен само по отношение на някои правила и условия на съществуващата спасителна програма, но те няма да променят в основата това, което вече е постигнато. Текстът е базиран на статия на колегата Мартин Сканберг, който работи като фонд мениджър за партньорите ни от Schroders: http://www.schroderstalkingpoint.com/tp/home?utm_campaign=Talking%20Point%20-%20Open-ended%20QE%20to%20lift%20eurozone%20equities%20to%20fresh%20highs%20-%20Thu%2c%2029%20Jan%202015%2010%3a56%3a13&utm_medium=email&utm_source=Eloqua&id=a0j5000000ANQouAAH&elq=053965caea84484ebfaa10554a32b6e6