Видове фондове

На тази страница бихте могли да намерите полезна информация относно трите основни вида фондове. Ще разберете повече за техните основни характеристики и разновидности, за специфичните им особености, за причините за инвестиране в подобни инструменти и най-съществените им прилики и разлики.

1.Взаимни фондове

Какво представляват те, как те могат да ви помогнат за реализирането на вашия финансов план, какви са различните видове? Прочетете повече в специално отделената секция на за взаимни фондове на този сайт.

2.Хедж фондове

Те притежават някои общи черти с взаимните, но същевременно имат далеч по-голям брой различия от тях.

  • Какво представляват?

Хедж фондовете спадат към т.н алтернативни инвестиции. Те са предназначени за професионални инвеститори или физически лица с голямо богатство (обикновено с нетна стойност на активите над 1 млн. долара), като обикновено началната минимална сума за да станат инвеститори започва от 100 000 евро/долара.

  • Какво трябва да имаме предвид, когато инвестираме?

Инвестицията в тях е неликвидна, като обикновено минималното изискване за нея е средствата да се инвестират за минимум една година. Управляват се от много опитни професионалисти, които се стремят да постигнат абсолютна доходност. Най-често обявяват един път месечно стойността на управляваният от тях портфейл. Хедж фондоветеизползват често голям ливъридж, който варира в рамките на месеца. Това оказва голямо влияние върху доходността и риска на фонда.

  • Какви са особеностите при инвестиция в хедж фонд?

Най-важната особеност е, че те не са регулирани. Те нямат задължение нито да декларират своите позиции пред обществеността, нито пред някой от регулаторите. Това може би е и основната причина, поради която подобна инвестиция се счита за по-рискова, отколкото при традиционните взаимни фондове. От друга страна, това дава далеч по-голяма гъвкавост, защото им позволява да инвестират в активи, които са извън обсега на взаимните фондове. По този начин те могат да се защитят от негативни тенденции и да управляват по-добре инвестиционния си риск. Инвестициите в хедж фондовете са изложени на следните видове риск - инвестиционен, операционен и риск от злоупотреба.

  • Какви са основните видове спрямо стратегията, която следват?
  1. Дълги, къси - най-големи според размера на активите, те инвестират в обикновени акции, използвайки дълги или къси позиции, с използването на ливъридж.
  2. Неутрални спрямо пазара - те се стремят да защитят инвеститора от големи движения на пазара. Използват много деривати, като също ползват къси и дълги позиции, които взаимно се нетират. Целта е да се постиге нулева експозиция към пазара като цяло.
  3. Глобални (макро) - директно залагат на дадена посока на пазара, валута или лихвен процент. Използват голям ливъридж и разчитат предимно на деривати;
  4. Фондове, движени от събития - търсят уникални пазарни ситуации и се стремят да извлекат максимална полза от тях. Пример може да бъде инвестицията в компании цел на придобиване или сливане.
  5. Арбитражни - търсещи възможности за печалба от неефективността на пазара и изкривявания в цените на различни типове инструменти да даден актив.

3.Борсово търгувани фондове

Важно е да познавате борсово търгуваните фондове. Те са най-модерните инструменти за инвестиране и тяхната популярност расте с много бързи темпове. Предпочитат се както от индивиуалните, така и от професионалните инвеститори. Изключително удобни са за структурирането и управлението на инвестиционни портфейли.

  • Какво представляват?

Инструменти, които имат за цел да следват в максимална степен движението на даден индекс или актив. Комбинират гъвкавостта и простотата на търговията с отделни акции и предимствата, които предлагат взаимните фондове по отношение на диверсификация на инвестиционния портфейл. Търгуват се както акциите и могат да бъдат купувани и продавани по време на ежедневната борсова търговия.

  • Основни фактори, които да имаме предвид при инвестиране
  1. Кога е създаден и пуснат за търговия на вторичен пазар борсово търгуваният фонд?
  2. Какъв е размерът на активите?
  3. Какъв е размерът на дневния обем на търговия?
  4. Какъв индекс следва борсово търгуваният фонд и каква е конструкцията на самия индекс?
  5. Колко стриктно борсово търгуваният фонд следва промяната в стойността на индекса или цената на актива в исторически план?
  6. Отговаря ли борсово търгуваният фонд на преследваната от инвеститора инвестиционна стратегия?
  • Какви са видовете борсово търгувани фондове?
  1. Следващи индекси в акции (регионални индекси, индекси на държави, секторни индекси);
  2. Следващи индекси върху инструменти с фиксирана доходност (облигации);
  3. Следващи изменението на цената на суровините;
  4. Следващи движението на двойка валути или на една валута спрямо кошница от валути;
  5. Стратегически борсово търгувани фондове (дивидентна доходност, подценени акции, растящи компании, малка и голяма пазарна капитализация);
  6. Активно управлявани борсово търгувани фондове;
  • Разлики с взаимните фондове
  1. При взаимните фондове акциите се продават и изкупуват обратно на гише при техния издател. Търговията с акциите на борсово търгуваните фондове се осъществява на вторичен пазар. Обратно изкупуване на гише на акциите се прави само за големи пакети - най-често от минимум 50 000 акции и се практикува от институционални инвеститори.
  2. Борсово търгуваните фондове са предимно пасивно управлявани фондове. Основната им цел е не да постигнат доходност, по-добра от пазара, както е при взаимните фондове, а да репликират индекса или актива, чиято цена следват.
  3. Приходите от дивиденти не се реинвестират автоматично, а отиват по сметка на клиента, който по собствено желание би могъл да увеличи позицията си в съответния борсово търгуван фонд.
  4. При пускането на поръчка за покупка или продажба на акциите на взаимен фонд - инвеститорът ги купува на цена, която се калкулира при следващото изчисляване на нетната стойност на активите. Покупката на акции на борсово търгуванитефондове се реализира по текуща пазарна цена.
  • Прилики с взаимните фондове
  1. И те са портфейли от финансови активи  като акции, облигации, деривати. Участието на инвеститора е пропорционално на инвестираната от него сума.
  2. Структурират се обикновено като инвестиционни компании от отворен тип и са регулирани от същата нормативна уредба, която регулира и взаимните фондове.
  3. Също както и взаимните фондове борсово търгуваните такива са задължени да изчисляват и публикуват нетна стойност на активите на портфейла от активи в края на всеки работен ден.
  • Какви са предимствата?
  1. Издават се и се управляват от най-авторитетните и най-големите инвестиционни компании.
  2. Възможност с една единствена транзакция да се изтъргува портфейл от активи.
  3. Инвеститорът се възползва от перспективите на отделен пазар или регион, като се спестяват множество усилия за подбора на активи, структурирането и управлението на портфейл.
  4. Избягва се рискът от инвестицията в акциите на отделната компания.
  5. Много добро решение за инвестиции в региони и страни, където има проблеми с ликвидността.
  6. Много лесен и удобен начин да се възползваме от движенията в цените на ресурсите (без да е необходимо да се закупува физическия актив или да се търгуват сложни и високо рискови инструменти).
  7. Ниски разходи за управление на портфейла поради пасивната структура.
  8. Чрез тях се осъществява бързо и лесно преструктуриране на портфейла.
  9. Прозрачност на инвестиционния портфейл - борсово търгуваните фондове са задължени да публикуват информация за структурата на инвестиционния портфейл  всеки ден.